„И ние искаме такова“
Обикновено започва с едно видео. Някой го е видял в интернет, на събитие или при конкурент — светлина, която следва движението, стена, която реагира, маса, около която хората се събират, — и изречението идва само: „И ние искаме такова.“ Разбираемо е: ефектните неща се запомнят и е естествено да искаш същото.
Проблемът е, че видеото показва резултата, но не и въпросите, на които някой е отговорил, преди да стигне до него. Решение, което е точно на място в музей, може да е безсмислено в изложбена зала, а онова, което работи на тридневно събитие, може да не издържи години в търговски център.
Затова нека обърнем реда: първо въпросите, после технологията. Шест от тях покриват повечето от онова, което има значение. Последният често се оказва най-важен, макар че рядко се задава пръв.
Шест въпроса
Кой ще стои пред инсталацията?
Деца, лекари, туристи, клиенти на бизнес среща? Всяка група идва с различно търпение, различни въпроси и различен опит с технологиите. Онова, което е очевидно за едните, за другите е загадка.
Колко време ще има?
Три секунди в коридор или двадесет минути на маса? Това определя почти всичко — от размера на текста до дълбочината на съдържанието.
Какво трябва да се случи след това?
Да запомнят марката, да попитат търговеца, да научат нещо, да се върнат? Без ясен отговор инсталацията може да е красива, но да не работи за теб.
Какво е мястото?
Светлина, шум, пространство, захранване, интернет. Звучи скучно, но точно тук се решава дали идеята изобщо е възможна.
За колко време е?
Едно събитие или години употреба? Решение за три дни и решение за пет години се изграждат по различен начин.
Кой ще сменя съдържанието?
Ако отговорът е „никой“, помисли дали съдържанието няма да остарее. Ако е „ние“, трябва ти лесен начин да го правиш.
Шестият въпрос е онзи, който най-лесно се отлага за после. Докато всичко е ново, никой не мисли какво ще се показва след половин година. А именно той решава дали инсталацията ще остане жива, или ще стане скъпа декорация, която показва едно и също.
Най-скъпата инсталация е тази, която никой не използва.
Кой да седне на масата
Още един въпрос не е в списъка, но спестява много: кой от твоята страна трябва да участва в разговора. Идеята може да идва от маркетинга, мястото да го познава някой от поддръжката, а съдържанието да го подготвя трети човек. Ако тримата се срещнат чак когато инсталацията е готова, изненадите са почти сигурни.
Затова е добре още в началото да е ясно кой отговаря за мястото, кой — за съдържанието и кой ще се обади, ако нещо спре да работи. Не е нужна голяма среща. Понякога е достатъчен един разговор, в който всеки казва от какво се притеснява. Така притесненията излизат наяве, докато още е лесно да се съобразиш с тях.
А бюджетът?
Да, и той е въпрос — и не е неудобно да го зададеш рано. Бюджетът зависи от обхвата на съдържанието, софтуера, оборудването и условията за монтаж, а също и от това дали решението е за едно събитие или за постоянна употреба. Ако кажеш рамката отрано, разговорът става по-конкретен: търси се най-доброто решение в нея, вместо да се мечтае в празно и после да се реже. Рамката не е обещание, а отправна точка: тя показва кои варианти изобщо си струва да се обсъждат.
Какво да изпратиш при първия контакт
Не е нужно да имаш готово задание. Достатъчни са кратко описание на целта — какво искаш да се случи — и снимка или план на мястото. Помага да кажеш кой ще използва инсталацията, кога ти трябва и за колко време.
Ако вече има фиксирана дата — събитие, изложение, откриване, — кажи я веднага. Тя често определя какво изобщо е реалистично.
Ако имаш пример, който ти харесва, изпрати и него. Пример, който не ти харесва, също върши работа: понякога най-бързият начин да се разберем е да видим какво точно не искаш.
Видеото, от което е тръгнало всичко, може да си остане добра отправна точка. Само че вече ще знаеш какво да попиташ, преди да кажеш „И ние искаме такова“.