Брошурата, която никой не дочита

Представи си маса на конгрес, върху която има купчина брошури. Всяка е подготвена грижливо: точни данни, внимателно подбрани думи, одобрение от няколко отдела. Човек взима една, прелиства я набързо и я оставя обратно — или я прибира в чантата, където ще стои до следващото разчистване. Не защото съдържанието е лошо, а защото не е написано точно за него.

С всеки сложен продукт е така. Медицинска тема, технологично решение, инженерен продукт с десетки параметри — в една брошура трябва да се съберат и подробностите за специалиста, и ясната картина за човека, който тепърва научава за темата. Резултатът обикновено е компромис: за единия е твърде много, за другия — твърде малко.

Въпросът всъщност не е как да се каже повече, а как всеки да стигне до своето, без да слуша лекция, която не е за него. Отговорът има доста общо с това как протича разговор с човек, който наистина разбира от нещо.

Като разговор, който знае кога да спре

Добрият събеседник не започва с всичко, което знае. Казва най-важното, вижда накъде отива интересът ти и продължава натам. Ако попиташ за детайл, получаваш детайл. Ако не питаш, не те затрупва.

Интерактивното приложение може да работи по същия начин. Вместо да показва всичко наведнъж, то подрежда информацията на слоеве. Започваш от общото и слизаш надолу само там, където ти е интересно — един екран, после следващ, после избор. Никой не те кара да минеш през всичко, за да стигнеш до онова, заради което си спрял.

Най-трудното в такова приложение не е техниката, а решението какво да се покаже първо. Първият екран трябва да отговори на въпроса „за какво е това“ с едно изречение и една картина. Всичко останало може да почака един избор по-надолу. Ако първият екран се опита да каже всичко, приложението се превръща в същата брошура — само на по-скъпа хартия.

Добрата презентация не казва всичко. Тя оставя човека сам да стигне до важното за него.

Когато зрителят стане участник

Има и още една разлика, по-тънка от подредбата на информацията. Когато човек само чете, той е в ролята на получател. Когато трябва да избере — кой случай да разгледа, кой отговор да посочи, — той започва да мисли по темата, вместо просто да я прелиства. Изборът превръща информацията в нещо, до което си стигнал сам, а не в нещо, което са ти казали.

За сложен продукт това е особено ценно. Колкото по-специализирана е темата, толкова по-малко търпение имат специалистите за общи приказки и толкова повече искат да видят как нещата работят в конкретен случай.

От нашата практика

Колаж от екрани на приложението: карти на примерни пациенти със снимка, име и възраст и раздели с анамнеза, изследвания и оплаквания
Кадри от приложението за BAYER.

BAYER, медицински конгрес. За участието на BAYER в медицински конгрес VIRTUE разработи приложение за интерактивен екран за представяне на клинични случаи. В него има лабораторни изследвания и примерни оплаквания на пациенти, както и възможности за лечение, от които лекарите избират какво биха препоръчали за конкретния случай.

Лекарят пред екрана не получава поредния рекламен текст. Разглежда случай, проверява изследванията и посочва избор — така, както в работата си. Темата се представя на езика на професията, а не на езика на рекламата.

Кога си струва — и кога не

Приложението има смисъл, когато продуктът има много варианти или параметри и всеки посетител се интересува от различна част от тях. Има смисъл и когато публиката е смесена — от експерти до хора, които чуват за темата за първи път, — защото всеки може да спре на своето ниво. Полезно е и когато искаш разговор, а не само показване: изборът на екрана е естественото му начало. А понякога причината е съвсем практична: информацията се променя и трябва да се обновява, без всичко да се печата наново.

Ако обаче продуктът се обяснява с едно изречение, вероятно не ти трябва приложение. Добрият плакат върши чудесна работа и е честно да се каже, когато той е достатъчен. Технологията, използвана без нужда, само удължава пътя до същото изречение.

Брошурата на конгресната маса пак ще си има място. Но ако искаш човекът да остане с темата малко по-дълго от времето, в което я прелиства, дай му нещо, което да реши сам.